РАЗБРЪМЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбръмча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. 1. За насекомо (бръмбар, пчела, муха и под.) — започвам да бръмча, като произвеждам с крилете си трептящ, еднообразен звук при летене. — Вече е топличко станало, мухите се разбръмчали, пък аз още спя. Елин Пелин, ПР, 113. Насекомите се разшаваха, запълзяха, разбръмчаха се. П. Бобев, ЗП, 46. Пчелата се разбръмча и отлетя. Стъблата на боровете се оцветиха в ръждиво като при залез. М. Халачева, ДС (превод) [еа]. // За машина, уред и под. — започвам да бръмча силно, като издавам еднообразен шум при бързо движение (въртене, летене и под.). Вражеските самолети се разбръмчаха. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 123. Шофьорите на другите коли се разтичаха, разбръмчаха се разпръснатите мотори, примижаха фарове. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 78. // За множество, тълпа — започвам да бръмча, като издавам еднообразен, несилен шум, обикн. при говор, движение. Децата се разбръмчаха като кошер. Н. Нинов, ЕШО, 97. От час на час бащата ставаше по-неспокоен, но за да не се плаши жена му, рече: — Какво сме се толкова разбръмчали! Дете! Него ли ще вземат да... Ем. Коралов, ДП, 100. Когато застана на вратата на Ляговата кръчмарница, посетителите, .., разбръмчали се, увлечени в разговори и разпри, утихнаха като по команда. Г. Караславов, ОХ ІІ, 512.
2. Прен. За мисли, чувства и др. — появявам се, изниквам в съзнанието изведнъж, безредно, хаотично и много на брой, обикн. съвсем противоположни. Не беше отишъл далеч, когато в главата му се разбръмчаха разни мисли: „Е, добре де, но представи си, че Зайо е излязъл!“ „Или ако е там и пак се заклещя, когато тръгна да излизам през входната врата — както веднъж ми се случи, понеже входната му врата не е достатъчно широка?!“ В. Славова, МП (превод) [еа].
— Друга (диал.) форма: р а з б р ъ н ч а̀ в а м с е.